Свали пълния текст на книгата тук…
Книгата в Националния регистър на издадените книги…
СКЕНЕРЪТ: ЗАЩО Е ТАКА И НЕ МОЖЕ ЛИ ИНАЧЕ?
Сборник есета, приложни анализи и научни студии
Първо издание
София, 2015
Автор: Светослав Бориславов Ставрев
Печатно издание: ISBN 978-619-7209-19-8
Електронно издание: ISBN 978-619-7209-18-1
Роден през 1944 г. в София. Икономист по образование със /само/специализации в мениджмънта, теорията на решението, социологията, социалната психология, политологията и организацията.
Доктор по икономика и доктор на философските науки. Професор по мениджмънт. Автор на 11 книги, 6 учебника, няколко стотин статии и студии, някои от които преведени на английски, френски и руски езици и множество публикации в печатни и електронни медии.
Работил като: университетски преподавател, изследовател, експерт в публичния мениджмънт преди 1989 г., консултант, синдикален мениджър, частен бизнесмен.
Самопризнание: Обичам и правя /доколкото мога/ всичко, което обичайно всички обичат и правят, когато могат, за да се забавляват. В това число и непозволени неща. Постъпвам по същия начин и в професионалния и социалния си живот. Изненадващо за мен там забранените неща се оказаха далеч повече. Така се сдобих с репутацията на постоянен опозиционер на всички управляващи и критик на казионни дейности и сервилни поведения, както и на техните фалшиви аргументации. И нямаше как да стане иначе защото без да забраняват, нищожествата на власт се чувстват уязвими, а техните слуги и съратници, застрашени.
В книгата са представени синтетично неординарните възгледи на автора по фундаментални проблеми на социологията и мениджмънта /раздел четвърти/, неговите размисли за живота в т.нар. „пленени държави“, captured state, и специално в България /раздели втори и трети/, както и кратки житейски изповеди /раздел първи/.
Централно място в изложението, по значение – за науката и практиката, заемат идеите за т.н. Скенер. В първите три части на четвърти раздел – Фундаменти, са изложение основните положения на принципиално нова парадигма и методика за социални анализи, оценки и предвиждания, включващи следните съвършено непознати до момента инструмента – „социална снежинка“ – Sx(t), представляваща модел за мрежата от социални субекти в обществата, „социална рулетка“ – Rz(t), универсален цикличен модел на социалната активност, валиден за всеки социален субект, включен в Sx(t) и „социоматричен скенер“ – SxRz (t), описващ обществата и тяхното функциониране и развитие от 72 възможни гледни точки едновременно. Другите текстове в четвърти раздел са вариации и приложения на Скенера.
Спецификата в стила произтича от особеностите в съдържанието на книгата – тя комбинира сравнително по-лесни за възприемане текстове – есеистика и публицистика, характерни за първите 3 раздела и академични текстове – научни студии и статии, включени в последния, четвърти раздел на книгата. Четенето им не е задължително обвързано и читателят би могъл да избира кое да чете, кое да прегледа и кое да не чете.
ВМЕСТО ПОСВЕЩЕНИЕ
Има и такива книги – не съвсем обичайни, не много забавни, не съвсем лесни, а за някои и дразнещи.
В нея е въплътен духът на един любознателен човек, преживял повече от 70 години в “пленената държава“ /captured state/ България, член на НАТО и ЕС, в които скритите от погледа окупатори са много силни и безцеремонни. Никой не знае колко и кои са пленените държави в света към настоящия момент. Няма „списък“ и няма как да има. В него постоянно се влиза и излиза. Но мисля, че към 2016 г. в тях живеят поне стотици милиони. Това e огромен „читателски потенциал“. Не че шансовете да се
стигне до поне някои от тях, са повече от 0,00…1%, но си струва да се отбележи количесвото на асегнатите от въпросния феномен, хора по света. Зная естествено, че не е възможно всички да ми-
слят като автора. Нито пък е нужно. Мисля си обаче, че би било прекрасно, ако можем да споделяме онова, което чувстваме и мислим, да обсъждаме живота си, да спорим и се усмихваме. Заедно сме
– едино и разно мислещи, както сме различни по природа, биография, съдба. Така може би шансовете да заживеем по-щастливо биха нарастнали. В това поне е длъжен да вярва всеки автор.
ПРЕДГОВОР
ОСКОЛКИ
БЪЛГАРСКИ РАБОТИ
ПРИЛОЖЕНИЯ
ФУНДАМЕНТИ
ПОСЛЕСЛОВ