“В края на XIX и началото на ХХ век се поставя началото на научното изучаване на управлението на човешките ресурси. Последващото развитие на теорията и практиката формират съвременния вид на системата за управление на човешките ресурси с нейните елементи. Променящите се икономически изисквания налагат промени в управленските политики. За намиране на адекватни решения в тази посока е необходимо да се разработва и прилага иновативено управление базиращо се на инструменти като мотивация, лидерство, организационна култура.”

Светослав Манасиев

Съдържание:
Увод 7

Първа глава
РАЗВИТИЕ НА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
1. Въведение и основни понятия 9
2. Научна теория 12
3. Принципи на Файол 13
4. „Човешките отношения” 15
5. Потребности 17
6. Управление на човешките ресурси 21
7. Изводи 27

Втора глава
СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
1. Общо описание 30
2. Елементи на управлението на човешките ресурси
2.1. Анализ на длъжности 33
2.2. Проектиране на длъжности 36
2.3. Планиране на човешките ресурси 38
2.4. Подбор 42
2.5. Обучение и развитие 46
2.6. Мотивация и ангажираност 48
2.7. Оценяване 52
2.8. Възнаграждения 54
2.9. Безопасни и здравословни условия на труд 57
2.10. Трудови отношения 60
Трета глава
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА
1. Същност 63
2. Форми 64
3. Емоциите в организацията 68
4. Модел на Хофстеде 70
4.1. Властово разстояние 72
4.2. Колективизъм срещу индивидуализъм 73
4.3 Мъжественост срещу женственост 75
4.3. Избягване на несигурността 76
4.5. Краткосрочна срещу дългосрочна ориентация – „конфуциански динамизъм” 78
4.6. Задоволяване срещу сдържаност 79
4.7. Стойности на индексите, подреждане на държавите и място на България в модела на Хофстеде 80
5. Управление на организационната култура 85

Заключение 90

Използвани информационни източници 92

Ключови аспекти в еволюцията на управлението на човешките ресурси

Издания